Господ дал ни е надежда, отворил е вратата за нашето

 
Господ дал ни е вяра, отворил е вратата за нашето избавление Целта на поста е нашето вътрешно изменение и съвъзкресение с Христос
Ние се приближихме към този миг, за който се подготвяхме дълго време, в продължение на няколко седмици, за началото на светия Велик пост. Той беше предшестван от духовна подготовка, когато ние неделя след неделя слушахме евангелските четива за митаря и фарисея, за блудния наследник, за Страшния съд.

А през днешния ден ние си припомнихме прародителския грях - изгонването на Адам от парадайса. Ние се приготвяме за постния героизъм. Струва ни се, че към този момент всичко е готово, с цел да стартираме от на следващия ден това занятие на Поста, което, на първо място, се свързва у нас с

невкусването на блажна храна

която натоварва тялото и отблъсква мозъка от всякакво духовно разсъждение.

Но това не е задачата! В навечерието на Поста ние не чуваме ни една дума от Евангелието за задължението да съблюдаваме поста. Нашият Господ и Спасител нищо не ни споделя за поста и светата Църква не ни задължава да постим, само че ни предлага този героизъм. От устата на Господа ние чуваме някои неща, които са непреходното Слово Божие за всички нас, което сме задължени да изпълняваме, тъй като отвън това се намира всичко, което се назовава наша погибел, оттегляне от избавителния път. Изпълнението на тези думи неразривно ни свързва с пътя на Христовите Заповеди, водещи ни към избавление. Ние чуваме думите: " Който не елементарни на другия прегрешенията, и Небесният Отец няма да неговите провинения ".

А какво значи да не бъдем простени от Господа?

Това значи да бъдем причислени към безконечна погибел, да не бъдат снети греховните ни окови, да вземем в другия свят цялата тежест и нечистотия на своя грешен живот.

Защо Господ слага като безусловно изискване да извиним един на различен прегрешенията си? Нима всички към този момент не сме опростени от Него на Кръста. Спасителят споделя на Своя Отец Небесен: " Прости им, тъй като не знаят какво вършат ". В доста връзки тези Божии думи се отнасят до нас. Неговата кръстна жертва, изкупителните премеждия са отговор на въпроса, дал прошка ли ни е Господ. Да, дал прошка ни е такива, каквито сме. Горделиви, неблагодарни, високомерни. Простил е, тъй като е възкръснал, дал ни е вяра, отворил е вратата за нашето избавление. Но, с цел да знаем на каква цена ни е била дарувана тази амнистия, Той споделя: " Ако вие простите на прегрешаващите, тогава и Небесният Отец ще елементарни прегрешенията ви ".

Но какъв брой е комплицирано да прощаваме?

Колко комплицирано е да родим думата " елементарни " в себе си във връзка с тези хора, пред които ние фактически сме отговорни, във връзка с тези, към които волно или несъзнателно сме прегрешавали... Прекъсвайки любовта между тях, ние отхвърляме любовта на Бога и Неговата амнистия, отдалечаваме се от Него. Само посредством вътрешно прераждане, което е способно да утеши, да умиротвори, да очисти нашето сърце, ние можем да прекрачим прага на физическия пост. Тогава нашето сърце ще бъде умерено, а нашето самоограничение от храна ще бъде избавително. А в случай че нямаме мир в сърцето, братска обич, откровено и сърдечно предпочитание да извиним на другия човек и в действителност откровено, сърдечно и надълбоко да желаяме от него амнистия, тогава даже изобщо нищо да не ядем, ни на йота няма да се приближим до спасението.

Апостолът споделя, че храната не ни доближава до Бога. И това фактически е по този начин, тъй като външното невкусване на храна е средство, само че не цел. Целта на поста е нашето вътрешно изменение и, в случай че желаете, съвъзкресение с ХристосЕ Това произтича от ставащото в сърцето ни, до каква степен нашите мисли и каузи ще бъдат духовно чисти и удобни Богу. По тази причина

Църквата съединява в един ден две понятия - прошката и възкресението

Оттук тази Неделя се назовава Неделя на всеопрощението. Понеже точно с прошката ние слагаме началото на пътя към нашето общо с Христа Възкресение.